из БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 1906 Г.
Никола Атанасов
web | П. К. Яворов. Критически силуети
[...] Никой поет у нас не възбуди толкова справедливи надежди за богата и плодотворна работа, за изобилна поетична жетва като Яворов. От всички наши по-млади поети само нему провървя и в скоро време беше принуден да отпечата второ издание на сбирката си от стихотворения. След това настъпи пауза от мълчание, до като да го видим пак в страниците на нашите списания. Но прежният Яворов, певецът на селската неволя, певецът на гражданската скърб се преобрази в модерен романтик. Старите мотиви на лириката му се смениха от тъга по нещо незнайно; с възтежка символика почна да изобразява угнетеното състояние на духа си. Някогашният светъл призив за борба със злото в най-разнообразни форми отстъпи място на полусветлината, на полуистината, на полуживота. Лирикът е уморен, с разбита душа; разочарованието е пълно. Останал без идеал, без велики пориви, той издига култ на разочарованието. В “Песен на песните ми” заявява, че за него умрели “и дявола и Бога”.
Страдание! Едно страдание безлично,
Жалко, безразлично,
Там негде по средата
На истината и лъжата.
По нататък изповедта е още по-откровена:
И ей ме днес: погледай, върх е - самота
И ти се върна, моя красота:
Да, няма зло, страдание, живот.
Вън от сърцето ми - кивот,
Където пепелта лежи
На всички истини - лъжи.
Да, нема дух и нема вещ
Вън от гърдите мои - пещ
На живия вселенен пламък,
На целата вселена храм!...
Това са хвъркати стихове, които звучат като ударена стомана; те са обработени от стар, опитен майстор. Те бликат от своеобразен живот, вдъхновението лъха във всяка мисъл, във всеки смел образ, но... свърх това се чувствува и упоята на поета от фразата: защото в поета след убиването и вярата във великия смисъл на живота, не остава дълго, освен красивата фраза, красивата поза. И никой от нашите поети не умее с такъв разкош да окръжи пустотата си, никой не умее тъй изкусно да прикрие трупа си с рози. Затова Яворов даже такъв пак пленява; старият магьосник не е забравил изкуството си. Нещо по-вече - Яворов ако е изгубил откъм съдържание, значително е порастнал откъм формата. Като виртуоз на езика, Яворов нема съперник между нашите поети. Такава е съдбата на таланти, които изгубват смисъла на живота - те цялата си енергия съсредоточават върху формата, до като я докарат до пълен абсурд, до нетърпим фалш. Яворов няма да стигне до там - той е дълбока натура и сегашното му смътно живуване ще се разсее, романтичната му тъга ще добие по-определени контури.
© Никола Атанасов
© Издателство LiterNet,
15. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. "Българска сбирка", 1907, г. XIV,
кн. 1, с. 26-27.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст.
Албена Вачева, Цветан Ракьовски, LiterNet, 2002.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст.
Албена Вачева, Цветан Ракьовски, УИ “Неофит Рилски”, Бл., 2002.