ЗАЩО

web

Растеше тъничко дръвче
пред нашата врата.
Стоеше на едно краче
с коронка от листа.
Поливах си го всеки ден
да цъфне с весел цвят.
То бе най-милото за мен
дръвче на тоя свят.

Напролет пъстра птичка сви
във клоните гнездце
и весело гласче изви,
запя ми от сърце.
А аз я гледах във захлас,
че тя от радост грей.
Дръвчето шепнеше тогаз:
- Пей, мила птичко, пей!

Но ти прекрасното дръвце
прекърши днес в зори.
Защо тъй лошите ръце
не трепнаха дори?

Без дом е птичката сега.
Листо подир листо
дръвчето рони и с тъга
те пита то:
                  - Защо?