РУФ

*

Нощем,
когато проникваш в мен,
спира дъхът ми.
В примката
на ласкавата ти усмивка
времето
яростно
избухва.

*

Свита в твоя скут,
аз, моавитянката,
не искам зърно ечемик,
деца няма да ти родя,
устните ми целуват
шарената ти дреха -
нека просто поплача.

*

На Люба

Не се сърди, Ноемин,
не ме пращай на гумното.
Кладенец е утробата ми.
Нека заедно умрем -
два солени стълба
стопено мълчание.

 

 

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2008, № 12 (109)