НОЩ В ЛИСАБОН

На Дубравка Угрешич

Единственото, което виждам
винаги,
когато си тръгваш,
е твоят профил -
груб като каменен барелеф,
жаден като преизподня.
Отнасяш пейзажа,
затворен в онази картина
със сухи жита.
Отнасяш душата ми -
щракваш с пръсти
и тя се търкулва
тежко по пътя.
Лек път ти желая,
спечелих пак аз.

 

 

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.12.2007, № 12 (97)