* * *

Няма да гадая - казвам,
нека чете знаци,
който има очи.
Моите изтекоха
с една река златна
                      зелена
                                  черна.
Затова не говоря,
                        бая си.
Думите са сирачета,
спят в подмолите
и сънуват чужди сънища,
причаквам ги -
ръждясал клон
                       насред реката.

 

 

© Магдалена Костова-Панайотова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2005, № 8 (69)