МЕЛНИЦА

web

В продъненото време вик е вятърът.
Размахала крилата, изтънявам,
увисвам на стъпалото на утрото -
дано да видя пътя, който ме избра
и от когото аз не мога да избягам,
макар че няма път и даже стълба няма,
а ми тежат чувалите с брашно.
Любими, ако нещо съществува,
това е нашият копнеж.
И все едно е, че не те е имало,
и все едно е, че съм се изгубила
сред твоето отсъствие.