* * *

web

Изтича твоят глас по вертикалата
във вимето на мрака. Ала дебне
и ни обгръща някаква тревога -
жадувано и нежелано чудо.
Не съществува нещото във себе си.
Не съществува утолима жажда.
А може би и аз не съществувам -
нехайно ме рисува с дим цигарен
върху пейзажа твоето желание.