ПЪТУВАНЕ НА ДУХА
Магдалена Костова-Панайотова
Поезията на Иван Методиев от началото на 80-те години насам има трайни насоки на развитие - това е философска поезия, която интимно изстрадва и осмисля битието в търсене на неуловимото и съкровеното в света наоколо.
Проникването в същината на нещата, откриването на техния смисъл остава метатема на това творчество и в новата книга на поета "Време и нищо". Заглавието на стихосбирката сплита в едно творбите на Хайдегер и Сартр в един постмодерен дискурс, насочвайки читателя към основни проблеми за книгата - проблемът за изтичащото време, за твореца и творението, които често си разменят местата, за граничността на нещата, за жаждата по сливане с космоса и стремежа да надникнеш "отвъд".
Иманентно присъщо на тази поезия е парадоксалното - не само като наличие на множество парадокси, но и като усет за преливане на крайностите. Образите, изплуващи в тези творби, са изключително пластични и рисуват понякога един по детски прост свят. Формулирайки своите концепции, поетът става афористичен. Можем да открием философеми, заредени с вътрешна енергия, които едновременно с това звучат с простотата на хайку.
Часовникът брои нещо -
това не е времето.Аз броя нищото -
това е времето.
Тънката книжка "Време и нищо" предлага на читателя едно дълго духовно пътуване, което провокира не само интелектуално, но и емоционално. А това е едно от предназначенията на истинското творчество.
© Магдалена Костова-Панайотова, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 08. 2003
=============================
Вариант на текста е публикуван във в.
"Сега", 26.03.2002.