ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ
=============================
Роден в с. Ковачевица, Благоевградска област на 06. 02. 1886 г. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. След 1919 г. развива активна редакторска и публицистична дейност - редактира списанията "Везни" (заедно с Гео Милев) и "Хиперион" (с Иван Радославов и Теодор Траянов), вестници и литературния сборник "Кормило". Председател е на СБП (1946 - 1949), академик (1946). Директор на Института за българска литература при БАН. Пише антивоенни разкази; автор на литературна критика. Публикува множество статии по литературни въпроси. През 30-те години създава разкази и повести на обществено-политически и социални теми. Умира на 11. 04. 1973 г.
ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
Две
основни течения в българската литература
П.
К. Яворов. Поет на любовта и смъртта
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ
ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Пътеводна звезда (За неоромантизма)