НОЩТА, В КОЯТО ЗЕМЯТА БЕШЕ НАПАДНАТА ОТ СБЪДНАТИ ЖЕЛАНИЯ
Сега съм спокойна,
защото не очаквам нищо.
Зле полираното стъкло
на северното море е далече,
далече, и по заобиколен път
се влива в екватора.
Африка, сини номади
сред човекоядните пясъци, преди седмица
подложи гърба си на Леонидите.
От небето падаха
звезди, пробиваха
топли и студени
въздушни пластове
и хората, в страните,
където нямаше облаци,
си пожелаваха нещо.
Четох, че в Китай
една падаща звезда убила човек.
Мисля, че знам какво си е пожелал.
Възможно е.
© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet,
20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани",
С., 2001.