ЗА ВРЪЩАНЕТО
Да се завърна в бащината къща, в Икстлан,
назад към корените на живота, към природата,
към счуканото ми училище, към Одрин,
към пещерата, ядката, бульона
и други недоклани символи.
Ах, колко съм щастлива на манежа,
с хобот, разплескан от червило,
с копитца, натопени в слънчев прах,
с по три халки на всяка ноздра!…
Нима не стана ясно:
няма връщане.
© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet,
20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани",
С., 2001.