ДЪХЪТ СЕ ВРЪЩА И ИЗЛИЗА
За втори път
при господарката на огледалата.
Клоуните от антуража се разпиляваха
пред краката ми сред отраженията на коридорите
и отваряха път
на татуирани акробати,
които застиваха в
петолъчни, шестолъчни, седмолъчни
звезди и отлитаха
в ъглите на
калейдоскопите си.
Тя стоеше
- холограма на собствените си отражения -
в средата на залата
и държеше
същата книга -
все така бледа
и трудна за четене.
(Първия път беше доста зле.
- Тук не пише нищо.
- Напротив, пише, но ти не можеш да четеш.)
Този път повече.
Бавно, кръг по кръг,
наклон по наклон по
издрания лист, прочетох:
"Продължавай нататък"
После следваха бели страници.
- Празни са.
- Това е защото трябва да ги изпишеш.
Прегърнах я, но тя не съществуваше.
Опитах се да мина -
беше там.
© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet,
20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани",
С., 2001.