ДЪХЪТ ИЗЛИЗА И СЕ ВРЪЩА
Там, където
рибите се оглеждат
на гроздове във въздуха,
плодовете зреят,
капят
и увеличават земята,
а водата тече
през времето
и в малките си кръговрати
го завърта
обратно на
часовниковата стрелка,
жената се усмихна
сякаш бе майка на всички
и погали
нероденото в корема си.
Тревите растяха
като песента
на далечни войници,
а листата се разгръщаха
във ветрила.
- Всичко е живо - каза тя
и продължи
да чисти вишни.
Ниско, ниско,
с ухо до корените,
чух ритмичен тътен.
- Сърцето на земята. Всичко
е живо - изхвърли костилките
тя и продължи да
чисти вишни.
Рибите лениво
следяха разговора.
© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet,
20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани",
С., 2001.