Целият път е обсипан с фенерчета,
ламите се усмихват. Скупчени
край студения огън, те се шегуват,
размазват го с пръсти в телата си,
облизват пламъчетата.
Мои далечни сенки, отдавна пълзя към вас
на части. Някой трябва да одере умората,
да изплаши навика.
Знам, че и аз съм свободен човек,
но забравям.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.