В геометричното послание на Теотихуакан,
където, според инките, погребаните господари
се преработват в богове,
базалтовите плочи са притиснали
неправите си ъгли
в съотношения едно Пи, две Пи, три Пи.
Светът
дочува, но заравя мъртвите.
И
тътнещият шепот
на Хуфу, Хафра и Менкаура, които слепват
варовикови блокове с многозначителни пропорции
или пък просто са си присвоили
труда на богове предшественици, ехти
без превод.
Какво
е това
кръвосмешение - преди Коперник, Кеплер,
Галилей - на земните строежи със звездите,
и Питагор излиза, че дори не е измислял, а само
преразказвал като старши асистент с надежди,
но без самочувствие -
по
всички континенти
лежат съобщенията им, вкаменени зверове,
готови да се съживят при точен отговор,
говорещи половинки от
пясъчни часовници -
не
слушай
и заспи, заспи, заспи.
Сега
сме прекалено много
и само прясната трева в бетона
посочва новите ни паметници. А колко
симетрични,
хармонични,
символични
пирамиди се разпаднаха.
В пукнатините дишат ембрионите
на бъдещите гласове,
които ще раздалечават камъните.
Ъглите
ще се променят, чертите
ще се разкривят, съотношенията
ще се изметнат. Ще сме доволни
и с това, което имаме:
по някой ъгъл, право на последна дума,
открита картичка:
Ела,
морето този август е
наистина горещо.
Не го изпускай.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.