И без лаборатории
и без обсерватории
и без консерватории
въздиша малкото градче в следобеда;
през сънищата капят круши,
а градският часовник е втрещен
на пет и двадесет, като теле,
загледано в мъжете с кървави престилки.
Тук най-висока е била джамията,
след време църквата е взела преднина
в преграждане на въздуха
за висши цели.
Но няма
горделива кула, пък и
езиците са вече разделени
криво-ляво.
От фурната се връщат две момичета
и чоплят хляба откъм краешника.
А вечер - телевизорите,
перденца, за да спрат нощта
и двуетажни планове за бъдещето.
Звездите, подивели в глутници,
се спускат нощем мълчешком,
непреброени.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.