Докторът надникна зад завесите.
Докторът побърза.
Пак се караха, без звук
иззад
стъклата.
Заедно със сина си докторът
повдигна
етажерката.
Огледалото излезе, крачейки
с
краката на жена му.
Докторът отби пикапа
към
тротоара.
Докторът се върна.
Днес синът не е замаян,
няма
да се среща с глутницата
и
развинтва розовата крушка.
Без завеса стаята му се оголва
като
носна кухина.
Колко сиви са тапетите,
колко смачкан е диванът, оглупял
от
порнографския канал.
Докторът заслиза
и
ще слиза кой знае докъде.
Докторът привързва с кабел
пишеща машина между два фотьойла.
Цялото семейство се натоварва
и
пикапът се накланя към жената.
Те живяха без любов,
без
данъци,
главно
с телевизора
и момчето искаше
да
си инжектира вечността.
Старият пикап се люшна с шкафовете
и с подпръцквания тръгна да напуска
бившата
им къща.
Новодомците пристигат.
Носят стикове за голф и оглеждат дограмата
през
кафяви очила.
Всичко трябва да се изтърбуши
и
дезинфекцира.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.