Помниш ли как гледахме
небето, хамелеонското му изчервяване,
псевдоподите на лъчите, но
после се сряза ципата
и нахлуха звездите,
заедно с ледената
течност между тях.
Тя може да се нарече още:
вечност, вдлъбнато огледало или
нежелана приказка за началото,
шепната със запушени уши.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.