Тялото, в променящия се свят,
е природа, месо, попивателна
на ресурси.
Само му дай да иска.
Съзнанието видимо е
невидимо, но е пълно с претенции
за вечността.
То иска да дава.
И ето - у мене
един иска, друг дава,
на ти, не го ща,
малко е, много е.
Така си живея, насред тържището,
а те ме бутат насам-натам.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.