Очаквам, че новите снимки,
топли-топли от фотото, ще покажат
прекрасните цветни
акценти от моя живот.
Случките, все пак, бяха извадени с лупа
от една доста по-монотонна
поредица неударени тактове.
Гледам лицето си по средата
между две достолепни сгради
и се чудя защо те не успяват
да му прелеят от собствената си
съразмерност. Малко розово
от петуниите по балконите си.
Как можах да изляза с тази тъпа усмивка?
Кракът ми изглежда крив. Мили
фалшиви свидетели, знам ви лекарството.
Затварям снимките под документите
в някое чекмедже и
само след пет години
лицата по тях стават красиви и млади.
Забравени с гърба нагоре в шкафа
са догонили напълно петуниите.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.