В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА

web

Попитах небето:
"Защо съм тук?"
То глътна думите ми и чакаше още.

Не знаех какво да добавя.
Попитах земята:
"Защо съм тук?"

Тя вдигна рамене от планини.
Попитах огъня:
"Защо съм тук?"

Той така пращеше, че нищо не чу.
Надвесих се над кладенеца да питам водата.
- Защо съм тук?

- Ела да ти кажа - отвърна тя.
- А, не - казах й - аз само така си питам.

 

 

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2007, № 8 (93)