Кристин Димитрова - Понякога не е важно кой пее

ПОНЯКОГА НЕ Е ВАЖНО КОЙ ПЕЕ

На концерта между
"Железни мъже" и "Лай по луната"
музиката биеше шутове
в лицата на разревалите се хлапета,
рок-ветерани с изтънели мускули
тръскаха посивели опашки, тийнейджърки

върху раменете на подскачащите си приятели
размахваха прегрели запалки.
Стадионът пееше, звучеше като опит
да се догони телескопа "Хъбъл" с припева,
и тогава Таня, с бира в ръка, отбеляза,
че лятото е хубаво само по себе си,

а днес е дори прохладно. Наложи се
да го каже на три пъти, с крясъци.
Горе в небето един самолет
ни подминаваше. Дощя ми се
да съм вътре, на седалка до прозореца.
Летях над стадиона, виждах долу

лилавите му прожектори, видях дори
себе си на стъпалата, с недопитата бира,
и направо си казах, че
искам да съм на мое място.
Тази картина
нямаше звук.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Пловдив: Жанет 45, 2008.