ПЛАНЕТАТА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ

web

Тук вместо слънце светят две луни.
Комини не димят - за икономия.
Планетата на пенсионерите
ги приютява в тънки къщи.

В бурканчетата на перваза са затворени:

щастливо морско лято, малки рибки
се стрелкат над изтегнатите влюбени,

два черни кичура - да не повярваш,

последната за оня месец
среща с внучката.

От тях се гребва само вечер, с чаена лъжица,
да не е вредно за сърцето.

Над етажерката висят портрети,
с лица, попили под хартията.
Преминали от другата страна,
те чакат.

След 9 бялата могила на завивките
вещае лека нощ.

Преди разсъмване поизбледнял полковник
прескача с коня рамката
на жълта фотография и кани
старата жена на танц.

"Не, рано е" - пъди го тя
и се завива с надежда за утре.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2007).