НА ЗИМАТА,
С УВАЖЕНИЕ
Студът прогони майките от парка
и само спящата ми дъщеря
и аз
останахме да чакаме снега.
/Тя още е приятелка на зимата.
Аз още съм парче природа,
удостоено да се грижи./
Дърветата задраскваха небето.
Ледът бе сдържан и спокоен в силата си.
Светът бе сив и строг
и правилен
и според мен -
отивахме си.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.