АЗ СЪМ ЛОШ ТЪМНИЧАР
Птичката си подсвирква
и решетките на кафеза
очевидно не й пречат.
Тях винаги ги е имало.
Давам й толкова храна,
колкото бих искала
и на мен да ми дават.
Всеки ден ми се ще да я пусна.
Но не я пускам, защото за нея
свободата е смъртоносна.
Вече знам,
че съм от онези безволеви хора,
които не биха оставили отрова
до тежкоболен
от рак.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.