ТЕ
Тя беше грозна като тукан,
отстъпил цветовете си другиму.
Детето й беше досущ като нея.
Тя го разтриваше между лопатките,
за да го сгрее,
и дъждът ги валеше,
без да има какво да им вземе.
Всъщност
дъждът беше малък за тяхната тясна прегръдка
и по угрижените им, птичи лица
не личеше да знаят,
че мракът ги отбягва,
че земята ги носи в шепи.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.