СТРЕЛКИТЕ НА ЧАСОВНИКА МЕ СОЧАТ
Химикалката прави тунели в снега
на листа и отзема
от бялото.
Бързам да свърша
преди да съм тръгнала.
Винаги тръгвам
преди да съм свършила.
Чувам отчетливо:
ЩРАК
Ръката ми увисва
от капана на времето.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.