ПЪТИЩА
А. и Б.,
колежки от университета,
се срещнаха след дванадесет години.
- Въобще не си се променила -
излъгаха и двете в един глас.
А. искаше семейство с деца. Сега ги имаше: солиден мъж, всяка вечер гладена риза, две чудесни деца, пиано, английски /тя ги водеше/, общуване с приятелски семейства - мезе, второ и за десерт - домашна торта. "Какви цени! Гледахте ли вчера филма по телевизията?"
Б. искаше да навлезе в науката. Народна библиотека, скромни доходи, любопитна майка, притеснени колеги, две книги, отгледани с любов и самоотверженост. Доста приятни командировки в чужбина: "О, вие се занимавате с компаративистика? Колко интересно." След тях оставаше заглъхваща кореспонденция.
Лицето на А. е равно,
удебелено,
като добре оправено легло.
Лицето на Б. е ръбато,
надупчено,
като поставка за моливи.
А. беше будно момиче,
сега косата й има цвят на
картофено пюре.
Б. беше самоуверена,
сега ръцете й са тънки, като
клавиши на старовремска пишеща машина.
И двете бяха
получили това, което искаха и
платили с това, което имаха.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.