НОЩЕН РАЗГОВОР
Луната се търкаляше по гръб.
Чуй
казах й
аз съм звярът с премръзнал поглед.
От тишината допълзях в подножието ти
ближейки лъчите.
А тя отвърна:
Макар и двама
не можем да добием смисъл.
Завинаги ще бъда празна.
А ти ще си останеш
нощно чучело.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.