ПЛЕШИВОТО МОМЧЕ
Плешивото момче отново
седи с обичайната си шапка
до прозореца на автобуса
и гледа навън.
Тази шапка, с козирка за слънцето,
е като слънчевите очила на мафиотите -
вечер не прикрива нищо.
С нея той изглежда като светофар,
заседнал в жълтото.
Само най-горещите и най-студените ще се спасят.
Лично той е вече в ада -
нито твърде тъжен, нито твърде радостен,
а свикнал.
Духът му,
зле облечен в безкосмено тяло,
вече е спрял да зъзне,
но е изпуснал нишките:
лицето виси,
ненаучено
да отговаря с усмивка.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.