ЛИНДА
(1976-1990)
Линда не беше човек
и гробът не беше задължителен.
В студената януарска сутрин
двете с майка ми
обикаляхме двора.
Тя - с кашонче в ръце,
а аз - с нож -
чоплех тук-там земята,
но вече знаех, че
половин метър
е много за кухненски нож
в януарската сутрин.
В кашона потракваше Линда -
дребно кученце с прехапан език.
Очите са окончателни.
Студена е.
Освободена завинаги от радостта да ме види.
Лъха на тумор.
Не мога да се отърва от чувството,
че горе, вкъщи,
в един несвършващ миг
тя още чака
железният кожух на болката
да се отпусне.
Двучленната погребална процесия
потегли към кофите.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.