ИЛЮМАИЛ
*
- Как се казваш? -
попитах го. - Мисля,
че те познавам, но не знам
как се казваш.
- Назови едно име и
то ще е моето.
- Искаш да кажеш, че аз
ще ти дам име?
- Не, ти само
ще го познаеш.
- Илюмаил.
* *
- Илюмаиле,
как да направя нещо за тебе?
- Направи добро на другите
и то ще дойде при мене.
- Значи каквото и да направя,
да казвам "за него е".
- Грешиш, аз нямам трето лице
и съм само "ти"
или "аз".
* * *
Пак бяхме заедно
с Илюмаил.
- Илюмаиле - казах му -
нямаш крила,
но биха ти отивали.
- Ние нямаме нужда от крила -
отвърна Илюмаил -
защото не можем
да не летим.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.