ГРАНИЦАТА
Дъщеря ми ме попита
дали й нося дъвка.
Аз й казах, че не нося,
но ето ме мене тук.
Тя възрази, че аз съм едно,
а дъвката - съвсем друго.
Обърнах й внимание, че не може
все да очаква нещо.
Тя ме поправи:
"Не нещо, а дъвка."
И въпреки че слънцето грееше
и птиците пееха, без да се изслушват,
и тревата в парка беше алчно зелена,
дъщеря ми плачеше като лейка.
Има щастлив свят, и нещастен,
и между тях - една дъвка.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.