ДОДА*
Ето я сестрата на баща ми.
Едва-едва се вижда
сред градината от буйни хризантеми,
истерично цъфнали гергини
и цветя, провесили глави на жълти гроздове,
твърде слаби, за да издържат на красотата си.
Леля ми е дребна,
със забрадка
и пристъпя бавно като черен бръмбар.
Сянката я следва
тихо
сред стеблата.
Два пъти се е омъжвала. - Трудно ми е
да си го представя.
Миналото е погълнато отдавна:
и от схлупената къщичка
и от многото бръшлян, прорасъл в улеите.
А безцветното лице не казва нищо;
просто съществува с хризантемите
и ги храни.
Тези хризантеми,
сякаш са отрасли в кланица.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.