ДЕТЕТО ПОД ВРАТАТА
Детето, дето ви подхвърлиха,
е ничие,
но ваше.
Ах, как ще си измиете ръцете
с детето, дето ви подхвърлиха? -
Кръвта му още се брои
на капки.
Не помните ли кой го породи?
Бялата царица
целуваше мавъра
Приказките ви изплетоха краката му,
подариха му ръце;
малкото телце
набъбна.
Всяка мисъл, хвърлена на вятъра
се довяваше в душата му
и сега ви гледа.
Бялата царица
целуваше мавъра,
за
да отхапе езика му.
Нужно беше време,
за да се оформи цяло
и сега расте, макар
да е неживо.
Бялата царица
целуваше мавъра,
за
да отхапе езика му.
Мавърът знаеше.
Върнете го в себе си,
това дете, не се отричайте.
Само тежестта му
ще ви направи
златни.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.