АНТОНИЯ
Самотата изрязва херпеси по лицето й.
Думите на Антония,
сега отпушени,
се настъпват една друга
и целят небето
като пръските на газирана вода,
отдавна отделена от
океана.
И аз я изслушвам,
което значи, изпивам водата,
без да съм плувала.
/Името е сменено./
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.