ЗВУКЪТ ЗАД ГЪРБА МИ
Детството е нищожно по
време, но след него животът
винаги си остава
разполовен -
от едната страна:
шумът нараства,
тунелът диша по-бързо и
срещите губят мистичното си значение,
а от другата:
под зелената топлина
на листата гледаме котките -
твоята е рижа, а моята - на
черни и жълти петна -
дебне зад ружите,
двете се претъркалят,
боричкат се
с меки лапички -
сърповете на ноктите им
се крият под розови топчета.
Често пъти съм там,
с времето споменът
се изяснява,
всичко се изяснява,
и картината на зеления двор
ме догонва през дните,
разширява се, вчера
стигна до вчера.
Светлината ме доближава откъм гърба.
Сега спирам и мисля за нея.
Две меки лапички
се стрелват, за да
ме хванат в тъмното.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.