ВРЕМЕНАТА
Сега двамата се изкачваха по пътеката
и с тихи гласове обсъждаха съжителството
между съдбата, новините в 8
и собствените си защитни действия.
В далечината слънцето прокапваше през клоните,
но някак се чуждееше. Листата,
майчински загърнати от скреж,
брояха дните си.
Какво обичахме?
Кой как започна?
Той, прагматикът, днес се дави в музиката,
а тя, художничката, стана бримка
по пътя на коприната.
На просеката двама влъхви хапваха консерва,
събираха сезонна топлина и се оглеждаха за третия,
отбил се по-нагоре в храсталаците.
Променливо е времето. Пророците
останаха без работа.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.