СИНЕМОРЕЦ, 2002
Тук свършва пътят. Кучешкият лай
единствен дръзва да наръфа мрака.
Вървя. Прегърбената лампа чака
да ме изпрати до самия край
на селото, а къщите с лозите
угасват в сън прозорец след прозорец.
Оставям зад гърба си Синеморец
и влизам в колелото на звездите.
Напред морето като тежко знаме
плющеше върху плажа и студен
блед месец се надвесваше над мен
като мъртвец от услужлива памет.
Далечен огън. Сенки от позлата
замерваха с бутилки тишината.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.