НЕФЕРТЕМ
Понякога играе на прозореца,
понякога ближе въздуха
и така отваря писмата си.
Унесен, той не се оставя на действителността
дълго да му влияе,
поляга на хълбок и мие
изпънатия си заден крак.
Мога да отклоня кехлибарения
му поглед само с парче месо.
И понеже, изглежда, всяко нещо
прелива кръв на опровержението си,
този заклет прагматик
е отдръпнат като заключена градинска врата.
Вечер е. Половината небе изостава в синьо-зелено.
Върховете на отсрещните сгради
попиват мастилото на нощта.
Звездите мълчаливо настъпват.
Той е спрял да се мие,
наблюдава ги. Мяаау.
Сигурно има и плячка,
самки и врагове
освен разстоянията между тях сега
зад гримираните му в черно очи
на египетски звездоброец.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.