НА ГОСТИ У ЧАСОВНИКАРЯ
Пресякох улицата
до тайното магазинче отсреща,
където стотици стрелки мелят времето.
Разграфените личица се откъсват от споровете си
за пропуснати мигове и със самото ми влизане
цъкат критично. Надничат от три
стени с етажерки.
Два будилника тромаво прескачат минутите.
Стенен часовник с махало и вратовръзка
ми показва верния път.
Върху тезгяха
слънчев лъч изписва
своето виждане за точността. Под него
часовникарят
човърка отворения корем
на телце без батерия.
Вратата ритва камбанката.
- Нов часовник?
Не, не обичам да давам излишни надежди
и казах: "Нова каишка, моля".
После си помислих: Най-щастлив ще е онзи
който успее да среже времето
на изумително тънки ивици
и с тях уплътни живота си.
Часовникарят вдигна очи
и не беше съгласен.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.