СИНЕМОРЕЦ, 2002
Тук свършва пътят. Кучешкият лай
единствен дръзва да наръфа мрака.
Вървя. Прегърбената лампа чака
да ме изпрати до самия край
на селото, а къщите с лозите
угасват в сън прозорец след прозорец.
Оставям зад гърба си Синеморец
и влизам в колелото на звездите.
Напред морето като тежко знаме
плющеше върху плажа и студен
блед месец се надвесваше над мен
като мъртвец от услужлива памет.
Далечен огън. Сенки от позлата
замерваха с бутилки тишината.
© Кристин Димитрова, 2003
© Издателство LiterNet,
22. 01. 2004
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Хората с фенерите",
С., 2003.