НА ГОСТИ У ЧАСОВНИКАРЯ
Пресякох улицата
до тайното магазинче отсреща,
където стотици стрелки мелят времето.
Разграфените личица се откъсват от споровете си
за пропуснати мигове и със самото ми влизане
цъкат критично. Надничат от три
стени с етажерки.
Два будилника тромаво прескачат минутите.
Стенен часовник с махало и вратовръзка
ми показва верния път.
Върху тезгяха
слънчев лъч изписва
своето виждане за точността. Под него
часовникарят
човърка отворения корем
на телце без батерия.
Вратата ритва камбанката.
- Нов часовник?
Не, не обичам да давам излишни надежди
и казах: "Нова каишка, моля".
После си помислих: Най-щастлив ще е онзи
който успее да среже времето
на изумително тънки ивици
и с тях уплътни живота си.
Часовникарят вдигна очи
и не беше съгласен.
© Кристин Димитрова, 2003
© Издателство LiterNet,
22. 01. 2004
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Хората с фенерите",
С., 2003.