ЗАЩОТО ВСЯКА КАРТИНА В РЪЦЕТЕ ТЪРПИ БЕЗБРОЙ РАЗКЛАЩАНИЯ
В трудната част от картината
видях собственото си бъдеще, неразличимо
от вкопчените в тялото ми проблеми
и тогава ми трябваше нов поглед
затова разклатих картината
и видях един старец превърнат в момче
да ръси с блестящ прах вселената
и от праха да никнат цветя и нови звезди
и сняг по земята където имаше нужда
а до него стоеше червенокоса жена
грамадна грамадна жена
и се смееше и тогава разбрах
че мога да бъда
и някой от двамата.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.