И НАД ВСЕКИ ВИСИ ЗВЕЗДА НА КОНЕЦ
Между колите
се провира
циганинът с каручката.
Мустаците му - пожълтяли от тютюна,
внучето му - кацнало върху отделна дъска.
Най-заето изглежда магаренцето с пискюлите;
тримата са еднакво рошави.
Мъжът до мен се огражда с вестник,
а една жена ме пита за спирката.
Подминавам ги,
защото не знам точните отговори
и по принцип страня
от хората с ясна дикция.
Аз си знам къде отивам,
те си знаят къде отиват.
Изпращам с поглед
тънкия гръб на циганчето
и всички се смаляваме
върху отделни дъски.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.