ТОГАВА ВАЛЕШЕ
Тогава валеше
и ние напразно искахме да изглеждаме
официални - когато влязохме
водата се стичаше върху лицата ни -
трябва да сме изглеждали
като механиците от автомивката,
гледани през стъклото отвътре -
иди, че запази достойнство -
(изненадан поглед на хора с чаши)
(ядосан поглед изпод струите).
После смехът разлюшка повърхността
на водата от двете страни и пороят
повлече парчетата лед
сред костюмите.
Сега повтарям с пръст шарките на
пуловера си и дори те ми се струват
малко далечни.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.