НЕЩО ТРЯБВАШЕ
Днес прехвърча сняг и всичко става
бяло, като веждите на мим.
Бялото очите заблуждава.
Тръгнахме през парка и тогава
ти ме пита накъде вървим:
днес прехвърча сняг и всичко става.
Този сняг се трупа и втвърдява,
пътят става трудно различим.
Бялото очите заблуждава.
Миналогодишната морава
днес се чудя как ще прекосим -
днес прехвърча сняг и всичко става.
Паметта ми вече е мъглява -
помня само, че ще се стопим.
Но...прехвърча сняг и всичко става:
бялото очите заблуждава.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.