ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕДИН СЪН
Бях умряла насън.
Бях умряла на двайсет и осем години.
Виждах хора с непознати лица
как работят, обзети от грижите си -
съществувах без студ, глад и жажда
и за тях бях невидима.
Кратко беше - помислих си -
а пък двайсет и осем години
все едно, че ги нямаше,
нямах време за нищо
и каквото си спомням е минало,
и каквото целях е безсмислено
и лицата сега покрай мене са чужди,
а познатите - как да ме видят?
Мога само да гледам
от неживата бездна на времето
как се пукат минутите в плътния свят
и минават през мене.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.