СТЪКЛЕНО ОКО
II.
Тя се засмя на себе си
и случайно
видя отражението си в прозореца.
То се смееше другояче.
Тя си каза: "Това
не съм аз, защото
лицето отсреща се вълнува от
чужди за мене мисли".
А също и: "Усмихнах се на себе си,
но онази отсреща
се смееше на мен".
Тя бях аз,
а "себе си" така и не дойде
да си прибере усмивката.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.