СПОМЕН, ОГРАДЕН В СЪРЦЕ
Помня старото си гадже -
тънката му устица шептеше
в тих, нискочестотен трепет:
искам, искам да си с мене -
малка, тънка устица,
с тесничко местенце вътре:
дръж ме в крема върху пастата,
розовото на бозата,
сивото на марципана.
Чувствах срам от дробовете си -
твърде бял и твърде черен.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.